История на дартса

От английските пъбове до световен спорт

Дартсът изглежда като изключително проста игра: нужни са само мишена, три стрелички и малко свободно пространство. Зад тази несложна идея обаче стои дълга история, в която се преплитат традициите на стрелбата с лък, културата на английските пъбове, развитието на промишлеността, уеднаквяването на правилата и телевизията.

Откъде всъщност произхожда дартсът?

Точното начало на дартса не може да бъде посочено с една дата, нито да бъде приписано на един човек. Най-вероятната теория свързва произхода му със стрелбата с лък и военните игри за точност. Ранните мишени приличали на умалени мишени за стрелба с лък с концентрични кръгове, а самите стрелички дълго време били наричани на английски „стрели“. Популярни разкази описват войници, които по време на почивки между сражения хвърляли скъсени стрели, върхове на стрели или арбалетни болтове по парчета дърво. Не са запазени обаче документи, които да позволят някоя от тези истории да бъде приета като точен разказ за възникването на съвременната игра.

По-безопасно е да се приеме, че дартсът се е развивал постепенно от различни игри, при които малки предмети се хвърляли по цел. Особено подходящи мишени били напречните срезове на дървесни стволове. Естествените годишни кръгове образували зони, които можели да служат за точкуване, а радиалните пукнатини очертавали отделни сектори. С течение на времето такива импровизирани цели започнали да се изработват специално за играта.

Понякога се твърди, че първите мишени за дартс били дъната на бъчви за бира или вино. Това е живописна история, която добре подхожда на пъбовия характер на играта, но няма убедителни доказателства, че именно от бъчвите е започнала историята на спорта. Известно е обаче, че дори в началото на XX век мишените често се произвеждали на местно ниво. Дърводелци и занаятчии ги правели за близките пъбове, поради което отделните градове и региони използвали собствени размери, разделения и системи за точкуване.

Кой е измислил номерацията на мишената?

Една от най-големите загадки в историята на дартса е кой е създал реда на числата върху съвременната мишена. Най-често се споменава Брайън Гамлин от Бъри в графство Ланкашър, за когото се твърди, че е разработил системата в края на XIX век. Проблемът е, че не са открити надеждни документи, потвърждаващи авторството му. Друга теория посочва Томас Бъкъл, телар от Лийдс, който може да е създал подобно разположение в началото на XX век. Затова изобретението трябва да се приписва на конкретен човек само с голяма предпазливост.

Самото разположение на числата обаче е изключително находчиво. Високите стойности са поставени до ниски: 20 се намира между 1 и 5, 19 между 3 и 7, а 18 между 1 и 4. Играч, който се цели във висока стойност, но хвърли неточно, може следователно да получи много малко точки. Подредбата на мишената намалява ролята на случайността и възнаграждава повтаряемата точност.

И до днес са оцелели регионални варианти на мишената. Manchester Log-End е по-малка от стандартната мишена и има изключително тесни полета. Мишената Yorkshire няма троен пръстен, а London Fives е разделена на дванадесет основни сегмента. Това показва, че съвременното „часовниково“ разположение не е било единственият начин за игра, а просто вариантът, който в крайна сметка е станал най-популярен.

Съдебното дело, което помогнало дартсът да бъде признат за законен

През 1908 г. собственикът на Adelphi Inn в Лийдс, Джеймс „Джим“ Гарсайд, се изправил пред съда по обвинение, че е позволявал в заведението му да се играе игра на късмета. Разграничението било важно от правна гледна точка, защото правилата за заведенията, продаващи алкохол, третирали различно игрите, основани на случайността, и тези, изискващи умение.

С Гарсайд бил свързан местният играч Уилям „Бигфут“ Анакин. Според запазените разкази неговото изпълнение трябвало да убеди съдиите, че резултатът в дартса зависи преди всичко от точността на играча. Подробностите на демонстрацията са описвани по различен начин в по-късните истории, затова не всяка колоритна версия трябва да се приема буквално. Процесът все пак се превърнал в символичен момент: дартсът бил признат за изпитание на уменията, а не за обикновена хазартна игра.

Това все още не довело до единен набор от правила. Различните пъбове използвали домашни правила, различни мишени и различни дистанции за хвърляне. На едно място играчът можел да стои на около шест фута от целта, а другаде разстоянието достигало девет фута. Едва разрастването на лигите и състезанията, обхващащи по-големи територии, наложило стандартизирането на условията за игра.

От пъбово забавление до организиран спорт

След Първата световна война започнали да се развиват лиги, свързани с пивоварни и пъбове. Отборите представлявали конкретни заведения, а мачовете станали част от местния обществен живот. През 20-те години на XX век нараснала нуждата от общи правила. През 1925 г. била създадена National Darts Association, която започнала да подрежда правилата, размерите и организацията на състезанията. Решенията от този период станали основа на по-късните регламенти.

Огромна роля изиграли първенствата, спонсорирани от вестник „News of the World“. Първото издание на индивидуалното състезание през сезон 1927/1928 обхванало района на Лондон и привлякло повече от хиляда участници. Малко преди Втората световна война броят на заявките вече се измервал в стотици хиляди. Дартсът престанал да бъде просто забавление на няколко съседни пъба и се превърнал в масова част от британската култура на свободното време.

По време на Втората световна война дартсът служел като проста и леснодостъпна форма на развлечение, която помагала за поддържане на морала. Играело се във военни части, офицерски клубове и лагери за военнопленници. Войници от различни държави, включително Съединените щати, Австралия и Нова Зеландия, се запознали с играта. След войната някои от тях я отнесли в собствените си страни, подпомагайки международното ѝ разпространение.

Как се променяли мишените и стреличките?

Първите дървени мишени изисквали редовна поддръжка. Понякога били накисвани, за да не изсъхва дървото твърде бързо, а повърхността им се износвала неравномерно. Важна стъпка било създаването на мишена от силно пресовани сизалови влакна. Влакната се раздалечават при попадение на върха и частично се връщат на мястото си след изваждането на стреличката. Благодарение на това съвременната мишена издържа много повече хвърляния от традиционната дървена цел.

Наименованието „четинеста мишена“ може да бъде подвеждащо, защото тя не се изработва от животинска четина. Използват се снопове естествени влакна, най-често сизал, които се притискат и режат така, че да образуват равна повърхност. Сегментите са разделени с тънка тел, а съвременните конструкции използват все по-тесни метални елементи, което намалява риска от отскачане на стреличката.

Променяли се и самите стрелички. През първата половина на XX век били разпространени дебели месингови барели, тръстикови шафтове и хартиени пера. По-късно широко навлезли пластмасите и волфрамът. Волфрамът е много по-плътен от месинга, затова стреличка със сходно тегло може да има по-тънък барел. Това улеснява групирането на три стрелички близо една до друга, особено в тясното поле на тройната 20.

Съвременната стреличка обикновено се състои от връх, барел, шафт и перо. Теглото, дължината, формата, центърът на тежестта и шарката на захвата се подбират индивидуално. Някои играчи избират прави и равномерно балансирани барели, а други предпочитат модели, които са по-широки отпред или отзад. Няма един комплект, който да е идеален за всеки играч.

Телевизията и раждането на професионалния дартс

Първото известно телевизионно предаване, свързано с дартс, се състояло още преди Втората световна война. Редовното телевизионно отразяване обаче дошло много по-късно. През 60-те години се появили регионални излъчвания, а истинският пробив настъпил през следващото десетилетие, когато развитието на техниката позволило едновременно да се показват играчът и близък кадър на мишената.

British Darts Organisation била основана през 1973 г., а три години по-късно представители на повече от десет държави създали World Darts Federation. Дартсът получил по-подредени турнирни структури, национални отбори и международни състезания. Играчи като Ерик Бристоу, Джон Лоу, Джоки Уилсън и Лейтън Рийс станали разпознаваеми личности, а мачовете привличали многомилионна аудитория.

В края на 80-те и началото на 90-те години телевизионното присъствие на дартса отслабнало. Водещите играчи стигнали до извода, че спортът се нуждае от нови турнири, по-голяма популяризация и стабилно финансиране. През 1992 г. бил създаден World Darts Council, който по-късно бил преименуван на Professional Darts Corporation. Конфликтът довел до разделянето на професионалния дартс на две основни организации.

Състезанията, развивани от PDC и подкрепяни от сателитната телевизия, постепенно превърнали дартса в спектакъл, провеждан в големи арени. Появили се ефектна продукция, музикални излизания на играчите, богат календар и високи наградни фондове. Въпреки професионализацията спортът запазил характерната близост с публиката и атмосферата, наследена от английските пъбове.

Официални размери на мишената и дистанция за хвърляне

При стандартния steel-tip дартс центърът на bull трябва да се намира точно на 1,73 метра над нивото на пода. Разстоянието от предната повърхност на мишената до линията за хвърляне, наречена oche, е 2,37 метра. Много е важно измерването да се извършва от лицето на мишената, а не от стената, защото самата мишена и стойката ѝ излизат няколко сантиметра напред.

Поставянето може да се провери и чрез измерване на диагоналното разстояние от центъра на bull до линията за хвърляне. То трябва да бъде приблизително 2,93 метра. Регламентната мишена е с диаметър около 45,1 сантиметра и трябва да бъде окачена така, че черният сегмент 20 да се намира точно отгоре. Подът между мишената и линията за хвърляне трябва да бъде равен, стабилен и свободен от препятствия.

При soft-tip дартс, който се играе на електронни мишени за пластмасови върхове, често се използва дистанция от осем фута, тоест приблизително 2,44 метра. Правилата могат да се различават според производителя на автомата и организатора на лигата, затова преди състезание винаги трябва да се проверява съответният регламент.

За някои състезания за играчи в инвалидни колички се използва намалена височина от 1,37 метра от пода до центъра на bull, като стандартната дължина до oche се запазва. Тази стойност е избрана така, че възможно най-точно да възпроизвежда геометрията на хвърлянето на прав играч.

Най-важни размери – steel-tip

Любопитни факти и по-малко известни правила

Полето с най-висока единична стойност на мишената не е bull. Вътрешният bull носи 50 точки, а тройната 20 — 60. Следователно максималният резултат в един ход от три хвърляния е 180 точки. Bull обаче се счита за двойно 25, затова може да се използва за завършване на leg при правилото double-out.

Перфектен leg от 501 може да бъде завършен с девет стрелички. Играчът може да започне с два хода по 180 точки и след това да затвори оставащите 141 точки например с T20, T19 и D12. Девет хвърляния са математическият минимум при стандартното изискване играта да завърши на двойно поле.

Стреличка, която отскочи от мишената или падне преди резултатът да бъде отчетен, не носи точки и не може да бъде хвърлена повторно. Ако обаче играчът само изпусне стреличката, преди да е започнал ясно движение за хвърляне, той може да я вдигне и използва. Резултатът зависи от мястото, където върхът влиза в повърхността на мишената, а не от положението на корпуса на стреличката.

Професионалните правила определят максимална дължина и тегло на стреличките, въпреки че обичайните комплекти са значително по-леки от разрешения лимит. Най-често срещаните steel-tip стрелички тежат около 20–26 грама. При soft-tip обикновено се използват по-леки модели, защото прекалено тежка стреличка може да повреди пластмасовите сегменти на електронната машина.

Интересна е и историята на думата „oche“, която означава линията за хвърляне. Някога се използвал правописът „hockey“, а днешната форма се разпространила едва през XX век. Популярна легенда свързва названието с определена пивоварна и дължината на наредени една до друга каси с бира, но тази история никога не е била надеждно потвърдена.

Мишената трябва редовно да се завърта. Металният ринг с числата се сваля и мишената се завърта така, че най-силно използваното поле 20 да попадне на друго място. Това разпределя износването равномерно и запазва мишената в добро състояние много по-дълго. Съвременната сизалова мишена обаче не бива да се мокри, защото влагата може да я деформира и да отслаби слепването на влакната.

Дартсът днес

Съвременният дартс е запазил много от елементите, утвърдени преди почти сто години: мишената тип „часовник“, три стрелички на ход, линията oche и система за точкуване, основана на точното изваждане на точки. В същото време той е изминал пътя от местно пъбово забавление до спорт, който се играе в големи арени и се излъчва по целия свят.

Силата му се крие в необичайното съчетание на достъпност и трудност. Почти всеки може да направи първото си хвърляне, а основните правила могат да бъдат обяснени за няколко минути. Редовното попадане в тесните двойни и тройни полета обаче изисква хиляди повторения, стабилна техника, концентрация, психическа устойчивост и бързо смятане.

Дартс може да се тренира у дома на малко пространство, но същевременно позволява организирането на широки лиги и професионални турнири. Развитието на електронните броячи, приложенията, камерите и онлайн играта направи възможно състезателите да се срещат и от разстояние. Историята на спорта показва, че една голяма дисциплина невинаги започва на стадион. При дартса решаващи са били малките пъбове, местните занаятчии, пивоварните лиги, вестниците, производителите на оборудване и телевизията. От простото хвърляне по дървена цел се ражда спорт с точни размери, подробни правила и собствени световни първенства, който все още пази атмосферата на пряката надпревара.